Всеки собственик на фирма преди да стартира бизнеса си е препоръчително да направи някакъв план за бъдещата дейност на дружеството – евентуални клиенти и доставчици, работници, маркетинг, реклама, приблизителни обороти и не на последно място активи, които ще са му нужни за да работи. Неразделна част от този план е дали да се регистрира по ЗДДС. В предишна статия разясних дали едно дружество има нужда от такава регистрация или защо да я избягва, ако може. В случай, че нещата се разминат много с планираните, може да се наложи да се подаде заявление за регистрация по ддс когато дейността на дружеството вече е факт. Причините за разминаването с началните планове може да са много - промяна на основните клиенти или доставчици на дружеството, нови партньори от ЕС. Най-често срещаната такава причина си остава оборота. Ако оборотите достигат до прага за задължителна регистрация по време дейността, нямаме избор и трябва да подадем заявление за регистрация. Това може да се направи превантивно преди задължителната регистрация. Най-добрият момент за регистрация, за жалост е вече изпуснат - при самото създаване на дружеството в Агенция по вписвания. Тогава нямаше да Ви се налага да четете тази статия, а и щеше да се избегне по-обстойна проверка от НАП, която ще ни изгуби време, а може и да нанесе щети.
Достатъчно често в практиката ми се случва да помагам на бизнеси, които работят без ддс регистрация, но им се налага да се регистрират по закона в последствие. Няма да се отдалечавам от темата с това как протича проверката от НАП. Ще отговоря на въпроса – Какво се случва с платеното ддс на всичко закупено от преди ддс регистрацията?
До неотдавна трябваше да се направи подробен списък на всички фактури, по които сме платили ддс и което желаем да възстановим и същото да го декларираме като такова пред НАП. За щастие този списък вече ни е спестен за деклариране, но препоръчвам да се направи такъв за да не изпуснем някоя фактура по която сме платили ддс. Следващата стъпка е да разберем коя фактура от кога е и за какво е. Законът е изключително ясен в случая – Фактурата да е с право на приспадане на данъчен кредит, ако бяхме я получили и след ддс регистрацията. Другото важно и задължително условие е активите/материалите или услугите да са налични към датата на ддс регистрация. Пояснявам, че за услуги тип абонамент (интернет, телефон, счетоводство естествено и други подобни) трябва да са в месеца на регистрация или все още „налични“. За по-стари такива няма как да претендираме за похарченото ддс вкл. стоки, които сме продали, материали, които за стари или изхабени. Важно е да се знае, че законът прави и следното пояснение – активите да са придобити до пет години, а недвижимите имоти до двадесет години преди датата на регистрация. Понеже споменавам няколко пъти „дата на регистрация“ пояснявам, че това е датата, на която е връчен акта за регистрация по ддс. След уточняване на всички такива разходи и как са разпределени те във времето, задължително се обърнете към вашия счетоводител за да обсъдите дали трябва или е нужно да се възстанови ефективно ддс-то с искане към НАП при изтичане на процедура по ЗДДС или да се приспадат от текущото ддс за внасяне. Правото на приспадане на данъчен кредит по процедурите се упражнява през данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите дванадесет данъчни периода.
Ако четете тази статия в качеството си на счетоводител, препоръчвам да направите редакция на всички описани фактури и да отделите ддс-то по тях за да не го изпуснете. Важно е какъв софтуер ползвате и как можете да го направите.
Аналогичен е случая, какво правим при дерегистрация по закона – дължим ддс-то на наличните активи и услуги.
Съществуват и специфични случаи, естествено - Повторна регистрация или повторна дерегистрация и др. За повече конкретни казуси по темата, както и за повече детайли се обърнете към вашия счетоводител.