- Наем на автомобил: На всеки се е случвало да използва личен автомобил за да свърши някаква служебна работа. Какво се случва? Няма как да вземете фактура за гориво защото колата не е фирмена. Ако спукате гума няма как да вземете фактура за ремонта. Има елементарно решение – отдайте автомобила под наем на дружеството. Ето как колата ще стане фирмена, плащайки наем за нея. Фирмата ще има основание да получи и фактури, както за гориво, така и за ремонт. Допълнителна, но и много важна облага е ддс-то. Ако автомобилът беше собственост на дружеството, щяхме да разглеждаме хипотези за категорията на автомобила. Най-общо казано категорията на автомобила (N1 за товарен или M1 за лек автомобил) дава или не дава право да се признава данъчния кредит (ддс-то на разходите) по поддръжка на автомобила. Когато обаче е взет под наем, това не се налага. Признава се както разходът по поддръжка, така и самото ддс.
- Наем на помещение: Тук случаят е абсолютно аналогичен. Имате бизнес и решавате да използвате имот за офис или склад, който не е собственост на дружеството. Направете договор за наем на имота или част от него и го използвайте реално и документално за офис.
- Как се изчислява наема: В законът за данък за добавената стойност от неотдавна е въведено понятието „пазарна цена“. С други думи, наемът трябва да е реален и на реална пазарна цена, не фиктивен или занижен такъв. В случай че не можете да определите пазарната цена или се затруднявате, използвайте застрахователната стойност на актива. Това е минималната стойност на вещта определена от т. нар. вещо лице и трудно може да се оспори. Когато вече имате тази стойност, важното правило е размерът на общия платен наем да изплати актива на равни вноски (наема). Казано по друг начин, направете амортизационен план на актива и размерът на амортизацията ви дава наемната цена.
- Деклариране на наема: Ако наемодателят и наемателят са юридически лица, то наемодателят издава фактури за наем на наемателя, респ. няма задължение за текущо деклариране и внасяне на данъка. В случай, че наемодателят е физическо лице, наемателят, в качеството си на платец на наема, удържа данъка, декларира го и го дължи към НАП. Данъкът се декларира от наемателя веднъж на тримесечие - данъкът за трите месеца и веднъж на годишна база целият наем, платения данък и на кое физическо лице го е платил. Наемателят декларира наема, като доход с годишна декларация.
- Лично ползване: Важно е да се определи дали наетия актив се ползва за лични цели и каква част от него за целите на фирмата. В случай, че това може да се определи точно, съответния процент на тези разходи за лични нужди, както и ддс-то не се признават за данъчни цели, респ. ако може да се докаже, че същият актив се ползва само за фирмени цели се признава целия разход за данъчни цели. Когато не може да се определи колко точно се ползва актива за фирмени и за лични цели се приема обща политика на дружеството от около 30 (тридесет) процента за т. нар. данък „уикенд“ – пет работни към два почивни дни.
Важно е да се отбележи, че данъкът върху дохода от наем е 10 (десет) процента, който е равен на корпоративния данък (данък печалба) от 10 (десет) процента. Т.е. намаленият 10 (десет) процента данък печалба от фирмата за платен наем, ще се преобразува в данък доход на физическото лице получател на наема.
Нека обобщим ползите:
- Документална обоснованост и данъчно признаване на всички направени разходи за нает актив, който не е собственост на дружеството;
- Да не забравяме и нормативно признатите разходи на физическото лице преди изчисляването на данъка;
- Признаване на данъчния кредит;
За повече конкретни казуси по темата, както и кои са изключенията от правилото разгледано в статията се обърнете към вашия счетоводител.