Гражданският договор е вид договор, който се сключва между две страни за да се изпълни дадено задание. Законът, който го „позволява“ е Закон за задълженията и договорите. Изпълнителят получава хонорар, за изпълнението на поръчката по него, което е различно от възнаграждението по трудовия договор. Не бива да се бъркат тези два договора. Трудовият договор се подписва на основание на Кодекса на труда и предполага постоянство, повторяемост, ежедневност, предсказуемост дори. При него работникът и работодателят получават допълнителни права и задължения от Кодекса на труда в допълнение на договореното между тях. Писменият характер при него е задължителен. Декларира се пред НАП до три дни от подписването му, а възнаграждението и осигуряването ежемесечно, включително и годишно. Гражданският договор е т. нар. договор по извънтрудово правоотношение. Гражданският договор предполага изпълнение на една конкретна задача и когато задачата бъде изпълнена на база договореното между страните, договорът се прекратява автоматично. Тук няма работник и работодател, тук има възложител и изпълнител. Договореността между страните може да бъде и само с устен характер, без задължителните минимални реквизити на писмения трудов, освен ако страните не желаят писмено да договорят конкретни права и задължения по между си. Декларира се пред НАП годишно, а възнаграждението и осигуряването ежемесечно и/или тримесечно в зависимост от размера на хонорара.
Осигурителната „тежест“ при гражданския договор, за разлика от трудовия е подчинена на няколко условности. При трудовият договор няма такива. Дължи се данък за цялото възнаграждение и осигуровки до максимално осигурителния праг. Най-важните две условия при гражданския договор за определяне на размера на дължимите осигуровки са колко е хонорара и какъв е осигурителния статут на изпълнителя.
Независимо от всичко при гражданските договори винаги се дължи данък.
Когато изпълнителят е самоосигуряващо се лице, задължението за внасяне на данъци и осигуровки е прехвърлено изцяло върху него. Заработеният хонорар е равен на изплатения или с други думи казано, платецът на дохода не удържа нищо.
Трябва да се отбележи, че законодателството ни не признава за данъчни цели разходите на физическите лица, които те правят във връзка с реализирането на доход, който в последствие ще се облага с данък (за разлика от фирмите). Законът признава процент данъчно признат разход от реализирания приход съобразно вида му. За да не се отдалеча от темата няма да изпадам в допълнителна детайлност. Процентите са два – 40 (четиридесет) процента при авторски труд и 25 (двадесет и пет) процента признати разходи при всички останали доходи при граждански договор. Тези проценти намаляват облагаемата сума, върху която ще се правят данъчните и осигурителни изчисления.
За положен авторски труд, осигуровки не се дължат. Хубаво е да се знае, че тези които имат доходи от авторски труд, същите не прекъсват изплащането на обезщетения от НОИ.
Да се върна на условностите при осигурителния статут на изпълнителя.
В случай, че изпълнителят е осигурено лице по трудово правоотношение на друго място осигуровки върху получения хонорар се дължат.
Когато изпълнителят е осигурен на максималния осигурителен доход при основен работодател, осигуровките вече са платени при неговия работодател. Дължи се само данък върху хонорара му независимо колко е той. Ако изпълнителят е получил хонорар над осигурителния праг при друг възложител за съответния месец отново ще се дължи само данък, но трябва да се разбере дали и осигуровките са удържани. Ако четете тази статия в качеството си на възложител-юридическо лице, разберете това или изискайте служебна бележка преди да платите хонорара на изпълнителя.
Доходът на изпълнителя е важно да се следи на месечна база, защото съществува важно и конкретно условие дали ще се дължат осигуровки, ако изпълнителят няма трудов договор през съответния месец. Ако сумарният доход на изпълнителя за съответния месец, през който ще се плаща хонорара е под минималната работна страната за страната намалена с нормативно признатите разходи, осигуровки не се дължат. Дължи се само данък. Изпълнителят трябва да си внесе сам здравните осигуровки за месеца за да не се прекъснат здравните му права.
За дата на получаване на хонорара се счита датата на плащането му, а не на начислението, както е при трудовия договор.
Законът дава възможност през последното тримесечие от годината данък да не се удържа от платеца на хонорара.
Изпълнителят декларира всички свои хонорари годишно с данъчна декларация.
Фирмите, които са изплатили хонорари по граждански договори декларират ежемесечно осигуровките платени по тях и тримесечно данъците платени по тях. Фирмите декларират също така обобщена информация към НАП годишно на кои изпълнители (ЕГН-та) колко осигуровки и данъци са удържани. В последствие тази информация може да се изтегли автоматично от изпълнителя, когато подава годишната си декларация по електронен път към НАП.
За повече конкретни казуси по темата, както и за повече детайли се обърнете към вашия счетоводител.